Сега... щом затворя очи,

какво ли ще видя, ме питаш.

Дори, може би, да сгорчи,

огледалце, реших да опитам.

Ето, лумна пред мен светлина

и обля ме със облака златен.

И настъпи навред тишина,

която внезапно изпрати

светъл лъч, а после искра

към душата, спомени скрила,

за детето избрало в игра

да се скита, без да ме пита.

Дали се харесвам сега,

върховете дали съм открила,

онези, що сложна съдба

в мига ми рожден е дарила.

Колко на брой са... не знам,

но са мои, щом висините

ме карат в света непознат,

да отварям си с обич крилете.

20.03. 2023