СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! –
тя тихичко начева с Григ и Шуман, понякога опитва Ференц Лист,
и с нея аз изгубвам ум и дума! – клавишите ме правят тих – и чист,
един до друг във блока си живеем – и ни дели един апартамент,
долавям през панела, че си пее, и пее! – може би? – заради мен,
аз благославям нейното сопрано и тихо чезна в музиките – вдън,
с Жената, дето свири на пиано – и всяка сутрин вдига ме от сън.