Истината капе по голите стени.
Образи се стичат в дървено корито.
Живото трепери зад ъгъла! Дали
тогава още някой ще ме иска?
Въпросите се нижат в златна броеница.
Спомени се вплитат в босите дантели.
Докосване - умира падащата птица!
Или се просто спуска сред косите бели.
Тайните поникват в наторена пръст.
Грешките вестяват тухлената къща.
Ти ли си? Не искам черната ти мъст.
А просто да съм топла, истинска и... същата!