Да бъдем двама. Нищо, че вали.
Като оназ рапсодия във синьо
дъждът да плаче. Нека си вали.
При нас е романтично и красиво.
Не се измъчвай, твоя съм, нали?
С душа и мисъл и със тръпно тяло
ръцете ми във твойте поеми.
Навън е светло. Приказно. И бяло.
Пусни тъгата. Нека си върви.
От нежност чак дъждът празнува.
А радостта от моите очи
във обич се превръща. Съществувам!