Съществувание

Dec 5, 2017, 12:41 AM 2017-12-05T06:09:27+02:00

Poetry » Other

337 0 3

Съществувание

Ще глътна шепа заглушители.

Не се страхувай, няма да умра.

Дори не вземам "скъпите" успокоителни,

изстрелите - тях само искам да обезглуша̀.

Физически във атомен разпад съм

чудя се как формулата оцелява,

и държи ме още все тъй здраво цяла.

Защо ли?

Явно мисията ми продължава!

Раздробено и разнищено съществувание.

Отчайващо подобие на жена!

Та аз отдавна съм съвсем безполова,

непосилно бремето разсече ме на две...

Флуидна смес без мирис и окраска

Потънала в аморфна сивота

От някогашните искри - отблясъци

Останала е само тъжна пелена

Като безструктурна материя се стичам.

Във всяка гънка търся светлина

И опитвам се на себе си пак да заприличам

Притихвам после в тъмна кухина.

От рамката едва ли ще избягам

Отдавна огледалото е празно

А зелените очи ме гледат и разпитват.

Безмълвно скриват своята тъга.

- Къде изчезна жизнено момиче?

- Кога изгасна пламъкът в кръвта?

- Ръцете ти, защо са посивели,

а погледът ти някак опустял?!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-12-06T20:09:36+02:00

Дълбоко и жегващо, Веси. А жизненото момиче е там, събира сили за полета си. Смело напред!
Vessymark (Весела Маркова)

2017-12-06T19:00:47+02:00

Благодаря ви приятели!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-12-05T00:45:13+02:00

Тук се мълчи...Преживях го, преди година.Платих цената и оцелях.Прегръщам те!