Застанали пред слънцето ний гаснем,
пред силата на нашата звезда,
питаме - кога ли ще пораснем,
за да достигнем свойте небеса?
За миг се спуска облак - отрова,
пак смразява нашта кръв,
завинаги - не ще пораснем,
за да уцелим верния си път.
И щом очите ни изгарят при
превъзходството на някой
по-добър от нас, ще знаем
нечовешкото в човека ...