Nov 19, 2010, 1:56 PM

Същност 

  Poetry » Love
530 0 3

                            Аз ли те пуснах, или ти сам влезе в моя мир... Остани, само 

                      тук можем да бъдем заедно...

Моят най-хубав сън,

нежен утринен звън,

песен нейде отвън,

във сълзата ми трън,

от душата отрязана - пън,

в раклата скрит алтън,

хлебен мъничък кълн,

труден за качване хълм.

Всичко това си, но само

в песента на росата отвън,

в хладния утринен звън,

в краткотрайния сън,

но древен и вечен - огън!

© Славяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??