Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори,
която скита някъде в полето,
през сънища и брегове върви,
а твоя зов разсънва ѝ сърцето.
Вземи я, ето, цялата вземи..
Назаем ме вземи като живота.
Слепец в порой съм в него, ала ти...
Очите и ръцете ти ме водят. ...