Чекайте ма! И аз ида! Трена сал да композирам.
Разписан'ието да вида! Окъснех! Ма влак ша спирам.
Пуста шматория, ей! Ората от га са стегът!
Еле кмета - същи змей. Лъже мОми, да не бегът!
Варно-о-о, ида! Дръште съ! Шъ си зема и дружина.
Ни мъй страх, ма дън заспъ и сакън дън ви подмина!
Мая роклата ми тафи. Аз останах по налъми.
Ама тя по-мой дън сгафи - арна е и без такъми.
Гльоднах са и що да вида - епидермис сал останъл.
Малей, съща бела мида! Заплес секаш мъй прифанъл!
Опустех го! Що да права? Ся не мой дъ ми са смейте!
Бела, сгодна. Ква - такава! Венсеремос! Да жувейте!
Отсега ви заявявам - стихове ни мой прочитам.
Ай, че бързам! Закъснявам! Подир влака па ша тичам.
Ако Мая са смилюва и ма земе връзто нея,
влака мой и да боксува. В кюпа съм! И ша простея!
Видите ли автонОбил, дет подрусва са ритмично,
знайте, че това сме ние! В състояние типично!
© Дарина Дечева All rights reserved.
аку имаши единици, щя'а да съ ут меня