сътворих се в отчаяние

Apr 12, 2008, 12:13 AM

Poetry » Love

718 0 0

Вик, разкъсващ тишината,
едно сподавено "не"!
Една сълза, скрила се в мрака,
поредното добро дете!
Спомени разпилени,
прах от горели илюзии,
мечти изпепелени,
заблуди хиляди, а не амбиции!
Умирах и прераждах се безмълвно,
горях и молех се на пръсти,
не бе живот с възраждане,
а писък от абортно раждане! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

сътворих се в отчаяние

Want to read more?

Random works