Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.
Събрах за теб виталност от реките
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст... ...