Съвест
Вечер е и пак е тя при мене.
Не зная будна ли съм или спя.
Отива си от мене само денем,
затуй с тревога чакам сутринта.
Не искам да я виждам,тя го знае,
но дойде ли не мога да я спра.
Поглеждам я и пак настъпва края...
И моля се да свърши вечерта...
Боли ме да я гледам във очите,
те отразяват само мен в нощта.
Безмълвно в тях разтапят се лъжите ...