Nov 2, 2007, 2:31 PM

Съвест 

  Poetry
886 0 5

Не ми пречи да бъда безразлична

към всеки стон, отправен във нощта,

живота в тъжната му притча,

не ми показвай! Искам радостта!

Какво от туй, че някой ще заплаче,

от глад, от студ, от самота...

Не искам аз да знам, обаче

сърцето казва - не така!

Сърцето шепне скрито, тайно в мене,

когато видя просяка в печал,

обгърнал тъжното си бреме

сред улични мъгли и жал!

Душата с трясък осъзнава

реална мъка в старата цигулка

на уличния музикант,

потънал в своята разлъка

и всеки поглед, откровен

на бедното сираче в мрака

отправен, с болка спотаен,

в мечти надежди да дочака...

Не ми пречи да бъда безразлична,

нали сега аз съм щастлива!

Какво от туй, че ги обичам!?

Мълчи! Така нощта е по-красива!

© Дарина Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??