Jul 10, 2006, 1:06 AM  

Съвет 

  Poetry
639 0 2

Когато погледнеш назад

и видиш, че всичко е свършило –

прескочил си някакъв трап

и срещнал си своето съмнало,

прозрял си безмерното Аз,

на твоето бъдещо минало,

а от нощта си иззел,

сърцето си

в кремък изстинало...


Недей да премисляш и ваеш

в мечтите си кули издигнати...


Стените разбивай тогава –

след тях,

върховете нестигнати!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??