Съвременно?
Погледнах от балкона на самочувствието си.
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу - при другите.
Реших да пропътувам зимата.
Събрах си мъничко багаж.
Две пресни есенни мечти и...
няколко сушени, летни - за из път.
Пожелавам си късмета на едно пътуване и тръгвам.
Оттук светът е ужасяващо различен!
Времето неистово гримирано е с вирнати крака...
а малката кибритопродавачка не продава кибрит -
продава себе си...
Не драска клечки в стената, за да запалва мечти -
драска мечтите си и ги изгаря една по една...
Не поглежда към Небето, където е баба ù...
а Господ и баба ù плачат... плачат за нас,
защото вече не вярваме в приказки и...
правим от децата си... уличници!
© Георги Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Докато има човеци, дето в дисагите есен си носят - не всичко е загубено.
-
Загорча ми!
А кориците на нашите приказки, за жалост, са с оръфани страници!
Като... душите ни! -
Та колко е висок балкона ти, бе, Гоге? Постой малко при нас на улицата и ще видиш, че и уличниците понякога мечтаят, пък дори и кибритени клечици за поредната цигара да са... все е нещо. Поздрави!
-
...щом се озърна-разбирам как би трябвало подреден да е днешния ден. Искам приказките в живота да върнем... Късмет!
-
... и най-дългите крака на Времето, свършват... във Времето...! А мечтите са угасналите свещи на Съвестта ни, тая които все по-рядко палим!И сигналната ни лампа не е оная на Аладин...! Кориците на приказките са прашни - прах от изгорени мечти, примесени със сълзи ...!
Един Съвременен Андерсен с мисия...! Късмет!
-
Множественото число ми дойде в повече. Иначе има много силни моменти! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Късмет! С Бога!!!