Съвсем като по Данте

Apr 25, 2021, 9:52 PM

Poetry » Humour

1058 2 12

В един фатален късен час
Съдбата думата си каза.
С Рогатия се срещнах аз.
Веднага той ме забеляза.
С отровно жълтите очи
фиксираше ме упорито.
Съзирах злоба, че личи...
И нервно тропаше с копито.
Трептяха ноздри на копой.
Прочетох в погледа му: ,,Вече,
от този час си само мой!
Надежда нямаш ти, човече!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съвсем като по Данте

Искате да прочетете повече?

Random works