Приласка ме със длан идилична
и главата склоних си спокойна
като още доверчиво момиче -
замириса на цъфнала хвойна.
Чувах удар дълбок във сърцето -
не болеше, а беше омайно,
пеперуда безцелно летеше
като сън... И не беше реално.
Приласка ме, съвсем като своя,
сякаш цял живот си ме имал.
Ти дойде да разбудиш покоя -
уж, случайно оттука преминал. ...