Jun 10, 2008, 8:00 AM

Съвършена 

  Poetry » Love
911 0 6
Знаеш, човек се променя след време -
малко прах във сърцето и паяк във ъгъла,
спящ спокойно - няма кой да му пречи.
С натежали нозе ний вървиме към пъкъла.

Не заченах добро и добро не роди се,
не, че лоша съм - малко бурно живях.
Нямах вето за свойто последно обичане,
но това там горе броят го за грях.

Уморих се от битки, износих се вече -
срок на годност... Изтече. Има други жени.
А не искам в катрана сама - искам с тебе,
ще почакам на топло - недей се коси.

Знам, различна съм - чак не позна ме.
Ти си скулптура, ти ме извая,
та за Ада да съм съвършена.
А пък мама ме искаше в Рая...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??