Създадени сме да се обичаме,
но не и във този живот,
сега на други ще се вричаме,
ще останем неписан послеслов.
Океани сълзи, а прашинки смях,
жестока болка и пламък горял.
Много отдава кралица аз бях,
а сега - просто капка кристал.
Пръскам се лесно при допир един,
губя се бързо в чужди очи.
Дали обич отново ще си дарим
или ще се търсим по чужди земи?