Създай ме!
Сама погубих цветовете,
в мъгла, по-силна аз вървя,
сама обикнах и тъмата,
и едри капки непресъхваща тъга...
И не усещам вече и дъха
на натежелите от цвят липи,
къде да потърся аз упора,
падна ли, нощта не ще да ме спаси.
Но още помня онзи път и теб,
там оставих свойта добрина,
и после без жалост обгърна ме, ...