Съзрях аз тук душа самотна,
простенваща, че е ненужна –
от всичко туй едничка стотна
да промениш сега си длъжна!
Самочувствието унизено
ти рисува образи цинични -
това с мене споделено,
задава граници изрични…
Болката да стане поносима,
че сърцето си не си предала
и тогава, мъничко значима,
чувство ново ще си ти създала.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up