Feb 23, 2007, 12:48 PM

Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен 

  Poetry
1558 0 4
Сърцето ми в сърцето ти лудува,
душата ти в душата ми мълчи,
а любовта с двамата будува -
мили думички не спира да шепти.
Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен:
на хоризонта аз съм озарена,
което прави влюбения длъжен
да не допуска да съм наранена.
Озарението – ясен небосвод,
от две в едно превръща то сърцата,
звучи в омаен, чуден хоровод
и грее като слънце на лицата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Random works
: ??:??