Коприва си засял. От сорт- болезнен
И парещо, до болка, ме докосваш
В мрака на връхлитащата есен,
Студът си вкопчил, с нокти, във живота.
И не че не желая да те няма.
Напротив. Даже истински те мразя
Но тръгна ли напред, потъвам в яма
И липсата ,по вените ми, лази.
А може би, очите ми са слепи
Че виждайки, боли ме твърде много
Там, вляво , на последната пътека..
Табелата е с грозен надпис:
"Сбогом"
Благодаря, Наде:)
© Деница Гарелова All rights reserved.
Гуш!