Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам
И порива на болката си, скътана
В една едничка бременна сълза.
О, ти мой храм - светилище осъдено,
Некропол на дълбоките вълни,
Хилядократно раждах се, умирах,
Но пак за мен светиня остани,
Макар стократно клетвата да клех! ...