Нека да си имаме с тебе малка тайна.

Нека да е думичка кратка и случайна -

като зрънце проста, като цвете жива,

само наша думичка, бяла и красива.

Тя да ни отваря всички трудни двери.

Пътя към сърцата ни първа да намери.

Да е като ромон – чиста, мелодична,

със любов измислена, малко романтична.

Щом забравиш някога малкото ми име,

с тая чудна думичка просто назови ме.

Ще се случи  чудо, ще смути покоя,

мигом ще ме чуеш, ще съм само твоя.

И когато в тъмното скитаме бездомни,

тъжни и прокълнати, пак да си я спомним.

Тя във нас да свети като звънка нота.

Дума за Смъртта, дума за Живота.