В зората на живота се втурваш на бегом
Да, опитът е малък, но коленете здрави -
изтърсваш ги, щом паднеш на твърдия бетон
и пак затичваш смело, за раните забравил.
А взорът ти е остър и в гъстата мъгла
и вярата е силна, и мишците са яки.
Усмивката разпръсква най- черната тъма,
приятно е прохладен и вятърът в гърба ти.
Той, пътят, криволичи, но теб не те е страх.
По детски непринуден и искрен е смехът ти.
Понякога се случва, изяждаш и пердах,
и сам налагаш здраво – животът не е парти.
Така летят летата, а ти летиш пред тях.
И чудят се връстници, които срещаш рядко:
„Та той е пак какъвто и аз отдавна бях,
пък той е моят набор, пък той е също татко...”
До днес затуй успяваш - това ти е награда -
разсичаш всички възли, що старостта плете.
А тайната, която душата пази млада е:
просто всичко гледай... с очите на дете!
© Любител All rights reserved.
Благодаря!