Apr 11, 2021, 8:08 AM  

Tайна 

  Poetry » Landscape, Other
815 5 9

На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.

 

Ще хукне смях, сред цъфналите клони,
едно гнездо грижовно ще го гушне
и славеева песен ще догони
на вятъра сърцето непослушно.

 

С лъчи разтваря люлякови пазви
пак слънце и се смее от небето,
дъгата моли, нищо да не казва,
Луната пита ли. О, не! Не бе то.

 

И хуква лудост, в изтънели вени,
любов се носи, сладка и омайна,
нощес Луната ще разпитва мене,
но в стих заключих пролетната тайна.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??