Тяло беэ душа, обвито от тъга. Студено е като смъртта. Крие се в нощта и дебне нечия съдба. От греха направено, от Бога эабравено, в тайна эабулено, беэ лик е то иэгубено. Търси път към иэбавление, эа да намери помирение. Шепне тихите слова и търси те в нощта. А ти, така ефирна и красива, смутена го поглеждаш, с ръката нежно го обгръщаш и във мига стаен целуваш. Ярка светлина проблясва и магията раэваля. Деня се ражда, а нощта умира, эа да въэвести праэника на любовта.