Върху тях с теб рисувахме мечтите си,
докато река от сълзи не ги отми.
Ти казваше, че от тях по-истински няма,
ала тетрадката, в болка след това обляна,
изгуби силата си и те отлетяха,
да ги хванем не можахме и листите избледняха.
И сякаш с изчезването им похабихме пламъка -
толкова силен, че сама нямаше как да потуша.
Нужни бяха две души, разбити на прах сърца,
търсещи своя дом, но пожертвайки любовта.
Отхвърлена, отритната на стария таван,
изгонена, захвърлена, но историята е още там. ...