Случайно засякохме се със очи,

съвсем нормално - обичайно...

щом намираме се в обща стая.

За секундичка, за миг дори,

е неизбежно да не се погледнем във очи.

Мина време в тази стая,

мина, като летен миг,

а за очите твои - миг не стига, 

даже, часове и дни..

Копнея да ги опозная!

Тайно очите си да срещнем,

също както в първият ни ден,

не да ги засичаме, а да се гледаме,

не сред много хора, а на тихо място,

достатъчно е само да се гледаме!

Искам да говорим, 

тихичко да поговорим,

не за работа и несполука, а за малките неща!

Просто ей така - от нищото, 

като приятели на улицата срещнали се!