премълчавана досега
тайната стая
пази своите думи
зреят там от много лета
заедно с крушите от стъкло
едновременно
но на различни места
натежават от тишината
омекват от мрака
докато всички останали
многогодишни плодове
бавно се превръщат
в трохи семки лица
рано или късно
изтръскани през
прозореца
© Мария Василева All rights reserved.