Стоя в зловеща битка
Прехвърчат непочтени, скрити боеве
Два наложили се рода, точно в мой’те светове!
Тихите им стъпки...
Намек,
отекващ, като звучен апостроф
Звукът да вкара в тези релси
мислите, на вярващия философ!
Дъхът им тежък, като на
постеля,
обгръща пъстрото ядро,
зловоние,
увиващо в примка – кое да е добро!
Тъпче по земята,
тропа, чука и грухти.
Съзнанието да ти ангажира
Да отдалечи...
Глиган –
другар на сянката и мрака,
блъска те, квичи, свисти,
със своята дебела броня
четина с бодли...
Събрана сган,
банда, с присмеха на сврака,
дебне да те смаже и срази,
да скрие яростта в героя,
пир от рани и сълзи!
Стоя в средата на процеса,
Забъркана, разбита...
така, в средата на регреса,
години не..., а векове!
Сражение подмолно,
кроеж без капка цветове!
Катран се точи, по отвеса
кърши облик,
ражда в него бесове,
преследвачи съблюдават идилична,
публична пиеса,
а невидимите ми герои зидат
в люти тайни – страхове
© Зорница Тодорова All rights reserved.