В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница
в двоичност тайнствена, свята и вечна,
подобно полет изящен на птица
във неизменната сянка далечна.
И тази двойственост тъй е присъща
за мене - човека и нея - брезата,
тя връзка е силна с бащина къща
по пътя ми прашен, запазил следата ...