Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан
зората полага в коси диадема
светликът сияен се вдига засмян
копнежите сладки- да, пак ме обземат.
Сред пламъци алени стъпваме с теб
макар и насън и в света нереален
навеки любим е ликът ти тъй блед
божествен, сакрален, красив идеал е. ...