Половин след един е и на мен ми е странно.
В леглото си легнах, затворих очи.
Да поспя се опитах. После нещо прихвана ме.
Сега пиша това, що само се реди.
Тези музи не питат, знам го отдавна.
Не съм писала с месеци, после триста за ден.
И що да направя, че таз своенравност
вкоренена дълбоко е в стиха ми и в мен?
За живота си пиша, той далеч е от хвалене.
Млада съм, а се чувствам все едно изгорях.
А във време отминало, бях силно запалена.
И бурна, и жизнена, и щастлива си бях. ...