На Иван
Така безумно те обичам,
че времето внезапно спря,
превърнах се отново във момиче
и в твоите очи се взрях.
Искрици заблестяха пак копнежно,
обгърнаха ме като полъх южен
и разтопих се тръпнеща и нежна,
усетих колко съм ти нужна.
Ръката ти държи ме нежно силна
и с твоето ухание се сливам.
Щастлива съм, безумно съм щастлива, ...