Така или иначе
Може да бъде и просто –
като сандали на босо,
като разгонено лято
с огънче между краката,
просто – като оптимизъм,
като "обичам" и "искам",
като усмивка без повод,
ставане сутрин отново,
като очите, в които
вдигам криле и политам...
Може да бъде и сложно –
или дори невъзможно,
като удавник без сламка,
като прокоба и сянка,
сложно – като да не можеш
мислите в ред да си сложиш,
камъчето да прескочиш,
утре наново да почнеш,
сложно, объркано, страшно,
непоправимо ужасно...
Ангел мой, благодаря ти,
че ми помагаш да стъпвам,
камъчето да прескоча,
утре наново да почна,
да разбера, че е просто –
като сандали на босо.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Валентин, винаги ти се възхищавам на умението да ме усмихнеш. Пишеш прекрасно ! Радвам се, че те познавам. Благодаря ти, за прекрасните стихове ! Жалко, че нямам още твоя стихосбирка, до скоро !
-
Най-хубавите неща, са прости, ние ги правим сложни!
Много ми хареса! -
На няколко пъти се връщах и влизах в твоите сандали!
Харесах гледната ти точка и много приятния стих! -
Да живееш простичко, е изкуство - без излишни драматизации...
Мъдър стих! -
"като очите, в които
вдигам криле и политам..."
-----------------------------------------------------------------
Уникална метафора, прекрасен стих с мъдро актуално послание!
Да, много си прав, има ли нещо по-естествено
и по-нормално от "сандали на босо", чорапите
в сандалите причиняват дискомфорт, най-малкото
ще ни стане ненужно горещо... Може и да си по-изискан
с чорапи, но ще се лишиш от естественото си
състояние, няма де си истинския ти, а съвсем друг човек,
някакъв си там господин, жертва на собствената си суета...
ПОЗДРАВИ! -
Абсолютно съгласна с теб!
Да се разбира простото, да се живее просто, разумно и спокойно, да се радваме на красотата - за това се иска доброта, Любов и мъдрост...
Като си помисля колко хора търсят под вола теле... и колко по-щастливи биха могли да бъдат, ако приемат нещата такива, каквито са...
Толкова красиво си го казал!!!
Просто - в десятката си! 
-
Простичко, семпло и истинско, Валентине!Да се "разбира простото, като
сандали на босо" се иска нюх!Харесах и те поздравявам!
Привет от мен! -
-
Много, много хубаво!
Просто или сложно да е от нас зависи.
Но колко често, сами усложняваме нещата, после за да можем да ги опростим.
Поздрав за стиха, който ме размисли!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
или дори невъзможно,
като удавник без сламка,
като прокоба и сянка,
сложно – като да не можеш
мислите в ред да си сложиш,
камъчето да прескочиш,
утре наново да почнеш,
сложно, объркано, страшно,
непоправимо ужасно..."
Всичко е тоолкова сложно, само когато нещо не ни е наред
и не сме в кондиция... А има ли до нас човек, приятел, който
ни обича, вярва и знае, че можем да се справим с всичко -
това се оказва моментно състояние, от което излизаме
благодарение на подаденото рамо и топлата му десница.
Чудесен, замислящ стих, който остава в съзнанието ни и
загнездил се там ни кара да се огледаме за обкръжението си
дали можем и трябва ли да подадем ръка на страдащ, обезкуражен, потънал в мисли и чувства за деца, семейство и т.н. близък нам човек.
Хубав, прекрасен и релаксиращ ден, Смиф!!!