От думи изхабени уморен,
от блясъка, навън подтичващ,
на злоба жалка в мрачен плен
не се оставяй, а си свиркай.
И дните със усмивка запали
от устните си – ярко слънце,
и все напред, напред върви,
така по-леко е, опитай.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up