За цъфналите ябълки на двора,
за люляка омайно как мирише,
за пчели и за щастливи хора,
за слънчеви простори ми се пише,
за утрините хладни и осъмнали
сред капките на влажните треви,
за смеховете детски на разсънване,
за любовта, която в мене спи,
за обич ми се пише – ееей такава,
пулсираща, с разперени ръце...
И пак, и пак така се получава,
че, пишейки, съм мислела за теб...