Сама взех това решение и не съжалявам,
когато проблем има, пред него аз се изправям.
Отново изправена пред предателството стоя,
вътрешно от ярост и тъга сякаш ще изгоря.
Преди съм казвала: „Както вие с мен, така и аз”,
макар и тъга да настъпва в този труден час.
Компромисите, правени от мен, не оценяват.
Добре… тогава само спомените ни остават.
Не твърдя, че съм перфектна и идеална, НЕ СЪМ,
но когато приятел има проблем, зад него съм.
Още веднъж предадена… за кой ли пореден път.
Кой ли ден от мен ще остане само едната плът?
Душата си раздавам на околните УЖ хора,
но вече сякаш надделява същинска умора.
Най-близкият ти човек срещу теб да се обърне…
Как да не боли? Как времето назад да се върне?
Как да не парят очите, да не текат сълзите?
Този път нямам сили да продължа с мечтите.
От начало ще започна, нова книга ще пиша…
единствената ми сила, която в мене диша.
За приятелството край настана, така се случи,
такъв е животът… все някога ще се получи.
Сега боли. Да, но всичко с времето отминава
и дано хубавото от това в теб да остава!
© Стефка Георгиева All rights reserved.