Така сме квит
Уморили се от мен, сърце,
прости ми, аз не те пожалих,
гребях с препълнени ръце,
изгарях те в безмислени пожари.
От страсти огнени горях
и страдах от лъжи-любови,
забравих те сърце и в грях
потъвах, не знаех беше ли готово.
Сега покоят ми е факт,
но ти все още боледуваш
и всеки ден изпращаш знак, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up