... и хиляди ще ги намираш,
и всичките са по-добри, нали,
ала кажи ми ще намериш ли такава...
за толкова объркани години...
без път и без посока да прости,
ще намериш ли такава...
с моите изсъхнали от плач очи...
да ти казва сладко е дори тогава,
когато... от всяка твоя ласка и горчи,
ще намериш ли такава...
с моята усмивка изкривена,
ала истинска, макар и в мъката,
от твойта близост вдъхновена,
такава... до която вечер
да приспиш без страх душата си,
от скитане по прашни друми уморена,
до която всеки вледеняващ страх
разтапя се като снежинка в огън потопена...
ще намериш ли такава...
© Виктория Стоянова All rights reserved.