С тихи стъпки
леко ще те доближа
да погледам лицето ти,
отразило бялата луна.
В съня си така безпомощна и нежна,
потънала в онзи неотминал миг -
бавно стъпките назад ще поведат,
за да изчезне млечният ти лик,
без да се събудиш
или светлината да те промени.
А помижвайки,
всичките усилия ще вложа -
о, такава остани,
о, такава остани!
© Стоян Тодоров All rights reserved.