Каквото хвана, все изпускам края,
конците все сами се омотават.
Създавам демо версия на рая,
а змии лукаво ябълки подават.
Животът ми все клисав си остана,
ту малко е солта му, ту маята.
Залъгва ме, че е небесна манна.
Все ненавреме във пещта го мятах.
Такава участ странна ми се падна,
да търся все началото на края.
Сред ситите да бъда вечно гладна
и вечно в демо версия на рая.