Jan 6, 2013, 7:25 PM

Такъв е днес светът 

  Poetry
361 0 7

На кладенци очите ми са вече

и пълни са с неплакани сълзи.

На път душата тръгва надалече...

Сърцето пък... след нея то кърви.

 

Че днеска няма място на земята

за нежност и за мекото сърце.

Че всеки, както иска, ги подмята

и никой не ги носи на ръце.

 

Светът дебело вече загрубява

и няма място, Боже, за любов.

В стремежа за богатства полудява

и става зъл, перверзен и суров.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??