Ти си без мен и аз без теб в тази пустош.
Вече сърцето ми не утолява твоята жажда, затова си тръгна...
Дано намериш непресъхващия извор на любовта...
За да може щастието да е твоят дом, защото всички сме бездомни...
За да може следващия път да не се разминаваме...
И да разбереш, че случайности няма.
Аз не мога да те разбера, а ти още повече, затова ти прощавам.
Прошката красива нека е твоя талисман по пътя труден.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up