Feb 13, 2011, 8:06 PM

Там 

  Poetry
605 0 6

В подножието на съня ми,
при тънката бразда с реалността,
още се опитвам да простя без думи
на сърцето сляпата вина.
След писъка карминен на лъчите,
след тихото убийство на нощта,
още търся онзи малък бисер във очите си,
още не разбирам сълзите и смуглата тъга.
В подкожието бледо на деня ми,
някъде при скъсания вектор на дъха,
още тайно разговарям със скръбта  ми,
между две въздишки търся да се преродя.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??