Там, дето щъркели се реят
над пищните лозя
и ветрец милва слънчогледа -
там блика радостта.
Точно там - под небосклона,
сред златните поля -
там затихвам онемяла,
там спира ми дъхът.
Хоризонтът необятен,
навред простиращ се, където,
човек усеща се свободен -
там, на Тракия в сърцето.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up