Dec 5, 2012, 11:05 AM

Там 

  Poetry » Love
608 0 0

 

 

Там, на мостчето, където спомени се събираха,

където зимата навяваше ни тъга.

Когато всички на топло в тях се прибираха,

а аз стоях и те чаках сама.

 

Там, в края на селото, под ореха стар

в тъмнината и мрака аз стоях.

Където светеше онзи, самотният фар,

там аз хиляди сълзи пролях.

 

Там, в къщата, дето сега е развалина,

аз с последна надежда теб чаках.

Видяла единствено от теб тъмнина,

аз до последно ти вярвах и плаках!

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??