Със устни те рисувам, бавно -
по кожата ти - късче лед,
изливам струйката си жадна
във сладкия ти плътски мед...
Разтапям се, след студ и болка,
в седефената топлина
на красота - изящно гола,
трепереща от лудостта...
Въздишки със дъха си късам -
четирилистни от любов,
разцъфнали във детелини
със мъжкия непитащ зов... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up